Кратки истории.

Никога не получих писмото, което ми обеща, но поне се научих да си преглеждам пощата.

Тя вече не плаче, но петното грим на пуловера все още стои.

Вече не си забравям зарядното за телефона, но винаги се чувствам изтощен.

Първата и последната изречена дума се оказаха едни и същи, но и без това никой не ги чу.

Същите очи, гледащи се на същото място, но все пак не толкова също, както преди.

Понякога искрено му се щеше да беше избрал грешната жена.

Поне на надгробната му плоча не се налагаше да пишат две дати, само две години.

Мама толкова ми е повтаряла, че съм специален, че бе нужен цял живот, за да бъда разубеден.