И най-големият град не е достатъчно голям

Беше седнал в заведението и си бе поръчал кафе. Едно от любимите му заведения - на два етажа, в свежи цветове (които мразеше за дрехите си, но предпочиташе, когато стане дума за интериор на сгради), винаги имаше хора, но никога не беше шумно. И може би най-важното на практика - намираше се на сто метра от дома му.

Гледаше в единия край на заведението, където седяха момиче и момче - очевидно влюбени, очевидно заедно, а по начина по който се държаха, лесно можеше да се и предположи, че не са заедно от много време. Още по-лесно беше да стигне до извода, че идват в заведението за пръв път - бяха си взели меню. На това място никой не взимаше меню. Всеки знаеше много добре какво иска, менюто бе само в случай, че си гладен, но беше прекалено рано, за да работи кухнята.

Покрай бавното, почти ритуално пиене на кафе сутрин, както и четенето на новини и сайтове, което го придружава, той поглеждаше през половин минута към влюбената двойка. Постоянно се смееха, от време на време се целуваха (за щастие не бяха от двойките, при които тези неща са наобратно), трудно можеше да прикрие усмивката си, породена предимно от спомените, че навремето и той се бе чувствал и държал по този начин. Доколкото можеше да прецени, не бяха по-големи от десети клас. Според него той самият беше десети клас, само че единствено на емоционално ниво.

Сервитьорката донесе на момичето топло какао, а на момчето кафе и кола. През главата му мина мисълта, че в тези години и той искаше да се доказва като по-голям, като пие колкото се може повече кофеин. Но наистина, наистина се надяваше прекаленото количество кофеин да няма същото действие върху момчето, каквото имаше върху него навремето.

Наблюдаваше ги, вече без дори да търси оправдание да отклони поглед. Нямаше проблеми - те бяха прекалено далеч, за да си помислят, че той ги гледа, а другите хора в заведението бяха твърде заети със собствената си борба със събуждането, за да го съдят. Всъщност той просто се радваше да види чистия детски дух, магията на първите влюбвания. Да, според него "младежкия дух" нямаше нищо общо с песните на Nirvana, купоните и безцеремонните напивания. Те бяха по-скоро колорит, неща, които правиш, понеже знаеш, че годините ти те оправдават. В главата му това звучеше доста мъдро, но разбира се навремето той беше пръв по купони, а в крайните си тийнейджърски години приятелите му дори се притесняваха за него, когато обяда му започна да бъде придружен с водка, а от време на време можеше да мине и без обяда. Разбира се, това бяха просто опити да се почувства по-голям и не доведе до нищо особено или сериозно.

Вече потънал дълбоко в мислите и спомените си, продължаваше да гледа машинално младите влюбени. Телефонът му иззвъня, животът се обади и той трябваше да тръгва. Набързо допи кафето, поиска сметката, плати я и набързо забрави за мислите си - както правеше най-редовно.

Мина близо година и той отново беше там, отново пиеше кафе, приготвено по същия начин. По едно време се загледа в отсрещната маса. Бяха момче и момиче, а едно от лицата му се стори доста познато. Замисли се. Наложи му се да помисли доста, докато стигне до дълбоките си спомени. Да, това беше момичето. Седеше на същото място, момчето до нея обаче беше друго.  От една страна му стана тъжно, от друга страна обаче знаеше, че този развой на събитията е неминуем. Този път не ги гледаше. Не му бяха интересни, нямаше го първичното и красиво.

По някое време му се наложи да стане и да иде до втория етаж на заведението, понеже там се намираха тоалетните. Горе го чакаше нова изненада. Момчето от преди година сега седеше там, но и той беше с друго момиче. Искаше някак да го подмине без да направи каквато и да било физиономия, но в крайна сметка не успя. Което накара момчето да вдигне поглед и за изненада и на двамата, да го познае. Първо повдигна вежди, а после сведе глава. Може би не е бил толкова незабележим, колкото е смятал, помисли си той.

В главата му нахлуха много мисли и много въпроси. Дали той знаеше, че тя е долу? Колко ли време са били заедно? Защо и двамата, дори когато са с други хора, пак бяха толкова близо? Защо поне не бяха сменили заведението?

Каква беше историята? Беше ли придружена от обичайните училищни драми? Кога за последно са си говорили? Какъв е бил последният им скандал...

Не успя да намери отговор на повечето въпроси, но си отговори на може би най-важния. Нямаше значение дали знаеше, че тя е долу или пък се опитваше да избяга от нея. Нямаше значение и дали тя знае, че той е горе. Нямаше значение дали са с други хора, нямаше значение дали бягат от себе си или се преструват, че тези хора вече не значат нищо за тях.

Когато се опитваш да си далеч от някого, и най-големият град не е достатъчно голям. А кафенето със спомени се превръща в център на гравитацията.