Помощ, загубих си звездата!
Някой да я е виждал? Беше прекрасна, единствена по рода си. Можех да я различа още с първия си поглед в нощното небе.
Беше моя.
Подариха ми я преди време. Подари ми я един специален човек, който вече не е до мен, но аз не тъгувах толкова за него, понеже поне ми остави звездата, а аз не искам нищо повече от моята звезда в чуждото небе.
Но сега звездата я няма. Не знам къде отиде, изгубих я. Веднъж да я зърна, веднага ще я позная, но я няма, разбирате ли?
Нека ви разкажа за нея. Лежахме си веднъж на студената земя с този мой специален човек, лежахме си и гледахме пълното със звезди небе. Аз не знам тая звезда, преди да бъде моя, дали е била нечия друга, дали и на друг са я подарявали, дали не са ми я взели или откраднали. Само мога да се надявам, че съм уникален (също като нея) и че няма да ми се налага да приемам болката, че не съм.
Лежахме си и ми бе казано, че и облаци да скрият небето, звездите още ще са там, все така безкрайни, все така красиви. Красиви като думите, които ми бяха говорени, на които аз сляпо вярвах, и все още дълбоко в себе си ми се ще да вярвам, макар че пишейки този текст, все повече се отдалечава вярата ми от самия мен.
Казано ми бе също, че и нас да ни няма, звездите ще са вечни, звездите ще са безкрайната истина и звездите никога няма да се превърнат в лъжа. И вярвах, и вярвах безспирно, и вярвах неуморно, също така неуморно, както звездите никога не спираха да блестят в тъмното небе, без значение дали ги виждах или не.
"Виждаш ли тази звезда там, най-ярката? Тя вече е твоя." Аз никога не ще забравя тези думи и щастието, което изпитах, когато преминаха през главата ми.
Но точно тогава паднаха онези облаци, за които ми беше говорено, че и да дойдат, всичко ще бъде наред, защото звездите ни винаги ще са там. И тежко ми беше, че преди да си идат облаците, специалният човек вече не беше до мен. Но какво пък, поне знаех, че звездата ми винаги ще си бъде там.
И се разчисти небето, и чаках да зърна отново звездата си, тази, която никога няма да ме предаде и никога няма да се превърне в лъжа... ала тя не беше там.
На нейно място седеше друга. Беше досущ като нея, като еднояйчни близнаци бяха, но нямаше как да сбъркам, това не беше моята звезда.
Така че моля ви, ако видите някога звездата ми, пратете я отново при мен.
Някой да я е виждал? Беше прекрасна, единствена по рода си. Можех да я различа още с първия си поглед в нощното небе.
Беше моя.
Подариха ми я преди време. Подари ми я един специален човек, който вече не е до мен, но аз не тъгувах толкова за него, понеже поне ми остави звездата, а аз не искам нищо повече от моята звезда в чуждото небе.
Но сега звездата я няма. Не знам къде отиде, изгубих я. Веднъж да я зърна, веднага ще я позная, но я няма, разбирате ли?
Нека ви разкажа за нея. Лежахме си веднъж на студената земя с този мой специален човек, лежахме си и гледахме пълното със звезди небе. Аз не знам тая звезда, преди да бъде моя, дали е била нечия друга, дали и на друг са я подарявали, дали не са ми я взели или откраднали. Само мога да се надявам, че съм уникален (също като нея) и че няма да ми се налага да приемам болката, че не съм.
Лежахме си и ми бе казано, че и облаци да скрият небето, звездите още ще са там, все така безкрайни, все така красиви. Красиви като думите, които ми бяха говорени, на които аз сляпо вярвах, и все още дълбоко в себе си ми се ще да вярвам, макар че пишейки този текст, все повече се отдалечава вярата ми от самия мен.
Казано ми бе също, че и нас да ни няма, звездите ще са вечни, звездите ще са безкрайната истина и звездите никога няма да се превърнат в лъжа. И вярвах, и вярвах безспирно, и вярвах неуморно, също така неуморно, както звездите никога не спираха да блестят в тъмното небе, без значение дали ги виждах или не.
"Виждаш ли тази звезда там, най-ярката? Тя вече е твоя." Аз никога не ще забравя тези думи и щастието, което изпитах, когато преминаха през главата ми.
Но точно тогава паднаха онези облаци, за които ми беше говорено, че и да дойдат, всичко ще бъде наред, защото звездите ни винаги ще са там. И тежко ми беше, че преди да си идат облаците, специалният човек вече не беше до мен. Но какво пък, поне знаех, че звездата ми винаги ще си бъде там.
И се разчисти небето, и чаках да зърна отново звездата си, тази, която никога няма да ме предаде и никога няма да се превърне в лъжа... ала тя не беше там.
На нейно място седеше друга. Беше досущ като нея, като еднояйчни близнаци бяха, но нямаше как да сбъркам, това не беше моята звезда.
Така че моля ви, ако видите някога звездата ми, пратете я отново при мен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар