Никога няма да те предам.

Никога няма да те предам.
И теб да нараня, никога няма да си дам.
Никога няма да си го позволя,
и ако се налага със себе си битка ще водя,
само и само да не го погреба,
онова дето ми е най-свято, дето най-ценя,
теб на този свят и твойта чистота.
Сълзи да виждам аз не искам,
в очите твои тъгата ненавиждам,
защото винаги там била си и това не заслужаваш,
защото каквото другите нямат ти го притежаваш.
Никога няма да те предам,
и ако някой ден изгубиш пътя си,
към мен погледни, при мен върни се,
аз съм твоят дом и при мен ела си.
Никога няма да те предам,
и от най-високия връх да паднеш,
ще бъда там да те хвана,
ще бъда винаги когато и където трябва.
Задето винаги там си била,
когато аз съм падал,
задето винаги причината си била,
отново на крака да съм ставал.
Задето майка ми далеч е,
но с теб сигурността остава,
задето адреса си може и да зная,
но дом без тебе няма.
И за всеки път, когато света се е обръщал,
срещу чувствата, които съм изпитвал,
срещу думите, които е нямало на кого да изрека,
ти си била там и си била готова река да изрева.
И ако някой ден се наложи, аз ще бъда тази река,
от опасността ще те извадя, по течението ще те понеса,
докато не стигнем безопасния бряг,
докато не си отново на крака,
когато пак ще бъдеш до мен, и аз пак на теб ще разчитам,
защото в друго да се припозная, все още се оплитам,
и не мога просто така да продължа без теб,
смисъл дали има, да продължа ли аз напред.
И планините ще паднат, и реките ще изтекат,
сърцата ни може да изгорят и ледници да разтопят,
но да носиш белег по себе си аз няма да дам,
и заклевам се, аз никога няма да те предам.