Нищо не може да се сравни.

“Има два типа хора: едните обичат да спят до стени, а другите – до хора, които ги избутват от леглата.”
Етгар Керет.

Нищо не може да се сравни с това да се прибера уморен и да легна и да заспя до нея. Няма никакво значение за мен, че обича да ме избутва от леглото, да ми взима завивката, да ме задушава с косата си или да ме кара да прегрявам, защото само това ме зарежда с енергия за утрешният ден.

Нищо не може да се сравни с това да вечеряме заедно навън, въпреки че винаги започва да говори някакви наистина глупави теми, които хич не ме интересуват, но пък ги говори с такъв чар и интерес, че няма как да не ме накара и аз да се заинтересовам.

Нищо не може да се сравни с разходките ни навън, въпреки че все обикаляме едни и същи места и малко по малко започвам да губя интерес в тези места, та трябва да измисляме нови, но както винаги, под "измисляме", имам предвид "измислям".

Нищо не може да се сравни с уханието ѝ, когато тамън си е взела душ, въпреки че винаги оставя целия апартамент в мокри стъпки, а от самата баня би се оплакал и Посейдон.

Нищо не може да се сравни с шума от готвенето ѝ, когато се прибера, когато ида зад нея и я целуна. Въпреки че готвенето със сигурност не е от силните ѝ страни.

Нищо не може да се сравни с единият ден от седмицата, в който не се караме, напълно си заслужава, въпреки всички останали дни от седмицата, в които не ми се прибира вкъщи.

Нищо не може да се сравни с това да си легна сам в леглото.