Нощопад

Нощта пада.

Някои семейства се събират за вечеря, други са крайно разединени. Всеки стои в стаята си и дори е доволен от това решение и развой на вечерта. Във времена, в които мога да ровичкат в интернет, за тях няма смисъл да си губят времето в това да се преструват, че са като щастливите семейства.

Минава известно време. Повечето хора гледат телевизия, освен ако разбира се, не са на компютъра. Някои вярват в това, което виждат - например в новините, други не. Но всички са там, понеже във времена в които има телевизори и компютри, няма нужда да правиш нещо натоварващо, като четене например, преди лягане.

Минават няколко часа. Повечето хора са заспали. В някои домове всички спят. В други само по-възрастните спят, уморени. Децата им са пред компютрите. Някои играят игри, други гледат филм, трети безцелно кликат мишките на компютрите си. По същото време някъде другаде са се събрали много хора. Тийнейджъри. Настава това, което те наричат купон. Музиката е силна, градуса в напитките - висок, а от танците въздухът е влажен и топъл.

Времето продължава да тече. Някъде там, влюбено момче със сетни сили се опитва да даде живот на разговора си с момичето, което харесва. Успява. Продължават да си говорят до ранните часове на сутринта. Той си ляга с надежда и усмивка. Тя просто си ляга.

Веселбата при младежите вече е в кулминацията си. Задръжките си отидоха с преместването на календара. За тях е веселба, други пък биха ги погледнали с насмешка или дори отвращение (как може това да са представители на новото поколение?). Тях не ги интересува. Мозъкът им е прекалено зает с това да не работи. Алкохолът е свършил. Време е да се заредят с още, но след малко.

Момиче плаче в стаята си. Не може да спи, а дори и да можеше, не би. Плачът не я успокоява, но харесва идеята да си се представя отстрани. Да изглежда като онези от филмите, като онези от картинките по сайтовете. Дори мисълта ѝ е в черно-бяло. Но дори и без позата, тя наистина е нещастна. Не може да си обясни много добре заради какво, но е нещастна. Животът е прекалено тежък за слабите ѝ ръце, обсипани с белези.

Някъде по това време момче, на около дванадесет, може би тринадесет години, се буди. Бельото му е мокро и той е объркан. След малко разбира какво е станало. Той просто расте, но се срамува от себе си. Прекарва няколко минути в това да се погрижи никой да не разбере, че е пораснал.

Младежите от купона си купуват още алкохол. И цигари. Не всички от тях пушат редовно, но и непушачите палят по някоя и друга цигара в разгара на нощта. Просто така. В денонощния магазин цари приповдигнато настроение. През цялата вечер е тихо, освен тези 5 минути. Дори касиерките се радват. И те имат нужда да разбият монотонността на нощта. Не искат лични карти. И да искаха, нямаше значение. Вече бившите деца отдавна знаех как да си изиграят картите.

Плачещото момиче е заспало. В седнало положение, с глава върху коленете си. Буди се след известно време. Оправя си леглото и тихо заспива така, както би заспала преди няколко часа, ако не бе заета да плаче.

В същото време друго момче се буди. Опитва се да изгони спомените, но те продължават да нахлуват в сънищата му. Той не ги харесва. И те не го харесват. Затова не спират да го тормозят. Има нужда от прегръдката ѝ, но тя не е там. Нито тя, нито прегръдката ѝ. Посвещава следващия един час на опити да заспи отново, но го е страх. Страх го е, че тя отново ще бъде там.

Обратно на купона, младежите вече са преминали границата на приятното състояние. Някои излизат, за да се разходят. Други остават. Щом излизат, срещат полицейска кола. Тя ги спира и ги насочва към това да се върнат по домовете си. И двете страни са привидно съгласни, но щом колата отминава, компанията единодушно стига до заключението, че всички ченгета са копелета и не могат да им казват какво да правят. Правят някои малки градски безредици, които дори няма да помнят, щом дойде утрешния ден. Прибират се.

Още е тъмно. По улицата се чуват стъпки. Някои се прибират от заведения, други отиват на работа. Едните завиждат на другите, другите нямат идея къде се намират. Знаят само пътя към дома.

Вече почти всички са заспали. Освен тези, които вече са станали. Купонът отдавна е умрял. Всички са заспали, освен четирима. Двама си говорят в едната стая, а другите се целуват настоятелно. Ръцете започват да играят, желанието на единия е по-силно от това на другия. Всичко приключва.

Слънцето се показва. Денят настъпва. Всички се будят. Някои по-рано, други по-късно.

Момичето, което плачеше снощи, се събужда с усмивка. Вече не е нещастно. Момчето, което се срамуваше от себе си, се чуди дали е било сън или истина. Прекалилите с алкохол ги чака неприятен махмурлук. Момчето, което завърши вечерта си с разговор с момичето, в което е влюбен, го очаква още един ден - на надежда или разочарование. Момчето и момичето, които се целуваха пък знаят, че каквото се случва посред нощ, още повече по купони, не се брои. Момчето, което не можеше да спре да сънува, някак си успява да го докара до слънчевата светлина. Залъгва се, че следващата вечер няма да е така.

В крайна сметка, каквото се случва нощем, не се случва наистина.