Хубавото на това да пишеш е, че можеш да играеш ролята на
бог, пък макар и върху лист хартия. Другото хубаво нещо е, че ако Стивън Хокинг
е прав, то това, което пишеш, било то и най-голямата измислица на света, все
някъде се случва. Така че да си представим, че това наистина се случва.
Създадох двама души. На един и същи ден, една и съща година, с различни имена, семейства, държави... като цяло, настрана от това, че са родени в една и съща секунда (нещо, което няма как да знаят, освен ако когато се срещнат, не се сетят да сметнат часовата разлика), нямаше нищо общо помежду им.. Така. Момче и момиче са, както можете да си представите. Ако пък бяха момиче и момиче - нищо лошо, но има прекалено много ситкоми за това. Ако пък бяха момче и момче - нищо лошо отново, но повечето хроа се подиграват с Планината Броукбек (а аз не съм го гледал).
Първоначално, шокиращо, и двамата бяха бебета. Елиът Роузуотър (който също съществува в някоя паралелна вселена) го беше казал възможно най-правилно преди много години (май станаха към 50?) - "Здравейте, бебета, и добре дошли на Земята. Тук е горещо през лятото и студено през зимата. Кръгло е и е мокро. Накратко, имате около стотина години тук. Има само едно правило, за което знам на тази земя, бебета - и това е - по дяволите, трябва да се държите мило!". Бог да те благослови, господин Роузуотър. Наистина. Създателя ти, още повече.
И ето ги - бебета. Еднакви. Ако ги сложиш един до друг, ще ги сбъркаш. Първите минути на всички същества са колкото красиви, толкова и плашещи - ние наистина сме напълно еднакви. Някой трябва когато чуе майка да казва "ти си единсвеното на света" (или нещо подобно), да вземе бебето ѝ и да го сложи в купа с останалите бебета - по дяволите, никое същество не заслужава да започне живота си с лъжа.
Да, обаче аз съм като цяло, гадно копеленце, и слава Богу, че такива като мен не се обръщат наистина когато чуят "слава Богу". Та момичето ще израсне като принцеса. Ще бъде в прекрасно семейство, сплотено, ще бъде надарена с красота и така нататък.
Момчето обаче, ще израсне без майка си. Още не съм решил какво се случва точно с нея, но да кажем, че го е изоставила. Още не съм измислил защо го изоставя, но да кажем, че я е страх да отгледа децата си. Затова го оставя само с баща му - приятен тип, който обаче след като го напуска жена му, става неприятен тип, обръщайки се към алкохола. Става ми тъжно за момчето, така че вече се надявам Стивън Хокинг да не е прав.
Момичето получава всичко, което иска от живота, или поне с минимални компромиси. Настрана от това, че е красива, тя е и страшно интелигентна. Сами си решете как да си я представяте, предвид факта колко е субективна красотата, но за интелигентността искам да подчертая, че тя е много повече интелигентна, от колкото образована, което според мен е тежкия проблем на днешното общество. Родена е в източна държава на Стария континент, следователно и тя си има своите проблеми - например, че повечето ѝ приятели и приятелки не могат да поддържат стандарта на живот, който тя има, и накратко, изостават. И така това става единствения проблем в иначе почти перфектния ѝ живот. Но все пак - огромен проблем - заобиколена от живот, за който всеки от хората около нея мечтаеше, докато тя мечтаеше само за това тя да имаше това, което те - близост, приятелство и разбирателство..
Алкохолните навици на бащата на момчето си казват своята дума, така че както момичето има своя живот и някои проблеми, така и момчето има обратното - своя живот и отделни моменти, в които проблемите не са сто процента от съществуването му. Все пак, с воля, неприсъща на момче на неговата възраст, той успява да "издрапа" до нужните години за да влезеш в държавно училище в иначе доста напредналата западна държава, в която живее (на около 2000 километра от нея). И с всички проблеми у дома, с деца, които страняха от него (предимно защото родителите им са ги научили да не говорят с подобни деца), без особена бройка истински приятели (но все пак някакви приятели), той успя да го докара до тийнейджърските си години, без никакви успехи в личния и социален живот, като изключим факта, че беше отличник, но никой не го броеше за такъв, понеже просто не даваше вида на такъв. Но образованието му далеч не е най-важното. Най-важното е прекрасната му преценка за добро и лошо, и факта, че все пак слушаше съвета на г-н Роузуотър. По дяволите, каквото и да се случеше, той се стараеше да бъде добър и мил човек.
Нейните тийнейджърски години минаха под знака на фалшивите приятели, фалшивите гаджета и цялостно фалшивия живот, понеже настрана от родителите си, не можеше да каже, че обича някого на този свят. Ставайки дума за родителите ѝ, най-големият ѝ проблем през тези години бяха невероятно високите очаквания към нея. Те не пречеха на любовта ѝ към тях, но привидната свобода бавно си тръгваше с всеки изминал ден, в продължение на години. А хората биха си помислили, че трябва да е обратното. Затова тя реши, че ще замине да учи далеч. Това не беше бягането от типа на "тук няма да имам реализация" или "политическата обстановка не ми харесва", това беше бягане от типа на "трябва да бъда някъде, където не съм никой за никого". И с известно подбутване от моя страна, реши да се насочи към един университет в град на около 2000 километра от нея.
В същият този университет беше влязло, с пълна стипендия, едно приятно момче, изтормозено от живота, което се надяваше, че в живота му ще се появи нещо, което да му дава смисъл в живота повече от това да покаже на майка си, че е сгрешила, и на баща си, че имаш и друг избор освен този да се предадеш.
И така, двамата, вече в един и същи град, в един и същи университет, дори в една и съща зала, за началото на годината, се срещнаха. Тя закъсня, така че седна до него - единственото празно място в залата. В бързината така тресна чантата си, че се разхвърчаха сума си неща от нея, а той тръгна да ѝ помага със събирането им. Ненадейно (или пък не) хвана личната ѝ карта и направи леко подхвърляне как са родени на една и съща дата, подхвърляне, което беше прието с широка усмивка, забележка от преподавателя и послужило за началото на тяхното спасение.
Спирам. Може би след години ще се върна, за да видя как се е развил живота и връзката им, но засега им имам доверие.
Създадох двама души. На един и същи ден, една и съща година, с различни имена, семейства, държави... като цяло, настрана от това, че са родени в една и съща секунда (нещо, което няма как да знаят, освен ако когато се срещнат, не се сетят да сметнат часовата разлика), нямаше нищо общо помежду им.. Така. Момче и момиче са, както можете да си представите. Ако пък бяха момиче и момиче - нищо лошо, но има прекалено много ситкоми за това. Ако пък бяха момче и момче - нищо лошо отново, но повечето хроа се подиграват с Планината Броукбек (а аз не съм го гледал).
Първоначално, шокиращо, и двамата бяха бебета. Елиът Роузуотър (който също съществува в някоя паралелна вселена) го беше казал възможно най-правилно преди много години (май станаха към 50?) - "Здравейте, бебета, и добре дошли на Земята. Тук е горещо през лятото и студено през зимата. Кръгло е и е мокро. Накратко, имате около стотина години тук. Има само едно правило, за което знам на тази земя, бебета - и това е - по дяволите, трябва да се държите мило!". Бог да те благослови, господин Роузуотър. Наистина. Създателя ти, още повече.
И ето ги - бебета. Еднакви. Ако ги сложиш един до друг, ще ги сбъркаш. Първите минути на всички същества са колкото красиви, толкова и плашещи - ние наистина сме напълно еднакви. Някой трябва когато чуе майка да казва "ти си единсвеното на света" (или нещо подобно), да вземе бебето ѝ и да го сложи в купа с останалите бебета - по дяволите, никое същество не заслужава да започне живота си с лъжа.
Да, обаче аз съм като цяло, гадно копеленце, и слава Богу, че такива като мен не се обръщат наистина когато чуят "слава Богу". Та момичето ще израсне като принцеса. Ще бъде в прекрасно семейство, сплотено, ще бъде надарена с красота и така нататък.
Момчето обаче, ще израсне без майка си. Още не съм решил какво се случва точно с нея, но да кажем, че го е изоставила. Още не съм измислил защо го изоставя, но да кажем, че я е страх да отгледа децата си. Затова го оставя само с баща му - приятен тип, който обаче след като го напуска жена му, става неприятен тип, обръщайки се към алкохола. Става ми тъжно за момчето, така че вече се надявам Стивън Хокинг да не е прав.
Момичето получава всичко, което иска от живота, или поне с минимални компромиси. Настрана от това, че е красива, тя е и страшно интелигентна. Сами си решете как да си я представяте, предвид факта колко е субективна красотата, но за интелигентността искам да подчертая, че тя е много повече интелигентна, от колкото образована, което според мен е тежкия проблем на днешното общество. Родена е в източна държава на Стария континент, следователно и тя си има своите проблеми - например, че повечето ѝ приятели и приятелки не могат да поддържат стандарта на живот, който тя има, и накратко, изостават. И така това става единствения проблем в иначе почти перфектния ѝ живот. Но все пак - огромен проблем - заобиколена от живот, за който всеки от хората около нея мечтаеше, докато тя мечтаеше само за това тя да имаше това, което те - близост, приятелство и разбирателство..
Алкохолните навици на бащата на момчето си казват своята дума, така че както момичето има своя живот и някои проблеми, така и момчето има обратното - своя живот и отделни моменти, в които проблемите не са сто процента от съществуването му. Все пак, с воля, неприсъща на момче на неговата възраст, той успява да "издрапа" до нужните години за да влезеш в държавно училище в иначе доста напредналата западна държава, в която живее (на около 2000 километра от нея). И с всички проблеми у дома, с деца, които страняха от него (предимно защото родителите им са ги научили да не говорят с подобни деца), без особена бройка истински приятели (но все пак някакви приятели), той успя да го докара до тийнейджърските си години, без никакви успехи в личния и социален живот, като изключим факта, че беше отличник, но никой не го броеше за такъв, понеже просто не даваше вида на такъв. Но образованието му далеч не е най-важното. Най-важното е прекрасната му преценка за добро и лошо, и факта, че все пак слушаше съвета на г-н Роузуотър. По дяволите, каквото и да се случеше, той се стараеше да бъде добър и мил човек.
Нейните тийнейджърски години минаха под знака на фалшивите приятели, фалшивите гаджета и цялостно фалшивия живот, понеже настрана от родителите си, не можеше да каже, че обича някого на този свят. Ставайки дума за родителите ѝ, най-големият ѝ проблем през тези години бяха невероятно високите очаквания към нея. Те не пречеха на любовта ѝ към тях, но привидната свобода бавно си тръгваше с всеки изминал ден, в продължение на години. А хората биха си помислили, че трябва да е обратното. Затова тя реши, че ще замине да учи далеч. Това не беше бягането от типа на "тук няма да имам реализация" или "политическата обстановка не ми харесва", това беше бягане от типа на "трябва да бъда някъде, където не съм никой за никого". И с известно подбутване от моя страна, реши да се насочи към един университет в град на около 2000 километра от нея.
В същият този университет беше влязло, с пълна стипендия, едно приятно момче, изтормозено от живота, което се надяваше, че в живота му ще се появи нещо, което да му дава смисъл в живота повече от това да покаже на майка си, че е сгрешила, и на баща си, че имаш и друг избор освен този да се предадеш.
И така, двамата, вече в един и същи град, в един и същи университет, дори в една и съща зала, за началото на годината, се срещнаха. Тя закъсня, така че седна до него - единственото празно място в залата. В бързината така тресна чантата си, че се разхвърчаха сума си неща от нея, а той тръгна да ѝ помага със събирането им. Ненадейно (или пък не) хвана личната ѝ карта и направи леко подхвърляне как са родени на една и съща дата, подхвърляне, което беше прието с широка усмивка, забележка от преподавателя и послужило за началото на тяхното спасение.
Спирам. Може би след години ще се върна, за да видя как се е развил живота и връзката им, но засега им имам доверие.
vaji
ОтговорИзтриване