Х.

Тя кара сърцето ми да тупти, докато очите са тъжни.
Поддържа топлината в стаята, дори когато я няма.
Знам, че е далеч, но знам, че е тук.
Знам, че нужда не чувствам в момента от никого друг.
Кутията остава празна, а минутите минават,
Душата ми избелява, а разстоянията остават.
И нощта ще преборя в очакване на нейния отговор,
нея я няма и дори луната отказва моя разговор.
Тя е тази, която прави усмивката пълна,
тази която кара душата ми енергия да бълва.
Сякаш съм малко дете в празна стая с балони милиони,
подскачам и се радвам, дано някой вратата не отвори.
Ако все пак се отвори, Боже, дано да е тя,
секундите са игли, часовете война.
Душата ми е нация, валутата е болка и мъка,
искам да емигрирам в страната твоя,
искам да обменя тая сърдечна болка, тая мъка,
за твоята любов и жизненост, любов не видяла разруха.