2014
беше гадна година. Честно, като изключим едно прекрасно и запомнящо се с
незапомнените си моменти лято, всичко друго беше отвратително - в личен живот,
в не толкова личен живот, ляво-дясно, няма празно - всичко е помия, за да бъда
малко по-мил.
Единственото нещо, за което се радвам, идва в края на тази година - издадох албум. Добре де, издадохМЕ албум, но звучи по-впечатляващо в ед.ч.! (разбира се, се шегувам, не, аз не съм цялата група и другите дадоха страшно много от себе си, за да се случи това (шегувам се (не се шегувам))).
Както и да е - юли месец бяхме на посещение, аз и Венци, в радио Реакция, където обещах, че до края на годината ще издадем албум. Честно, тогава въобще не се замислях над думите си, нито пък бях убеден, че мога да спазя обещанието си. Но всъщност, успях.
И ето я - истината, която никога не е достатъчна.
Целта на този пост е, понеже поне аз, много обичам да чета литература за музика, кое как е направено и за какво е написано, да ви позволя да вникнете малко по-дълбоко в песните от албума. За щастие, мога да си позволя това, като автор на текстовете и почти цялата част от музиката. Това обаче, разбира се, е нож с две остриета - аз съм авторът на тази песен, но ако вие чувате по различен начин дадена песен, може да ви отнема възможността да гледате на нея по собствения си начин, което принципно, е лошо. Така че ако не искате това да се случи, не четете надолу.
От 11-те песни в албума, 3 са издадени (могат да бъдат чути в YouTube, 2 от тях обаче в по-различен вариант от миналата година), 7 са били свирени на живо.
И понеже онзи ден се присетих колко много референции има в албума, ще пиша под всяка песен къде са те, кои са, и ако желате - може да изслушате песните, защото определено ще обогатите музикалната си култура.
Two е единствената песен в албума, която всъщност не е лична, свързана с мен. Беше първата написана след като записахме миналогодишното EP Shining on Shadows - свирили сме я множество пъти и за една отбрана част от публиката ни, е все пак доста позната песен. Първоначално песента трябваше да е с тон по-високо, но я свалихме заради проблеми с вокалите, но оставихме средната част в оригиналната тоналност, като се получи двоинствеността, за която иде реч в името на песента - име, което обаче не идва от там. Цялата песен е за шизофрения, като цяло, и текста показва това доста ясно, поне според мен. Средната част е доста Iron Maiden, което идва от ритмиката на Виктор (когато песента беше написана и измисена, въобще нямаше втори китарист), но е показателно, че и година след написването ѝ, това все още е от любимите ми песни и за слушане, и за свирене.
Референции: Shelter from the storm, Bob Dylan
The Truth is Not Enough, която носи името на албума, всъщност получи името си от албума, а не обратното - да, песента я имаше преди това, но тя трябваше да се казва Are you gonna miss me when I'm gone?, но решихме, че и без това я има репликата The truth is not enough, ще я кръстим еднакво с албума. Най-малкото нетипична песен за това, което свирим принципно, и все още песен, с която не съм свикнал напълно - просто е прекалено бърза и дясната ръка откровено ме боли при свирене. Името идва от един от големите скандали с единствената ми сериозна приятелка - епизоди от живота си, които се радвам, че вече са далеч, но все пак от там ми остана една реплика, родена от тези епизоди - Истината не е достатъчна, трябва да е и красива. Година по-късно, това все още е вярно.
Референции:
Cup song, Anna Kendrick (не се шегувам)
Stare е песен, която музикално е до голяма степен на Виктор - той написа бас рифа, даде ми го, а аз го доразвих с китарната част. Оригиналната версия на песента от преди година беше различна - имаше три сола, още един припев и не знам си какво още. Текста е за една стара, все още активна обаче, моя приятелка, която според мен нямаше идея какво върши с живота си, и честно казано, все още няма. Такива неща редовно водят до отчуждение.
Референции:
Romeo and Juliet, Dire Straits
Bound to Fall може би си остава най-известната ни песен до този момент, дори с излизането на Falling Out. За почти всички, които са били в групата някога, това е най-доброто, което съм писал, и няма как да го задмина - аз не бих се съгласил, но все пак обичам песента. Смятам, че наистина я подобрихме, защото миналогодишната версия сега ми се струва прекалено стерилна. Лирически е за много неща, защото беше написана поради простата причина, че навремето искахме всеки концерт да имаме по една нова песен - и така в Гърция надрасках този текст, в който има повече хора, от колкото вероятно в сърцето ми, след което напипах няколко хубави акорди, разделих времето на последния, добавих един риф, понеже ми се струваше прекалено елементарна, и... воала. Иначе "I see for miles but you make me blind", дори за мен, е най-хубавото парче текст, което е излизало от мен. Песента е пълна с референции:
I can see for miles, The Who
Falling Down, Oasis
No quarter, Led Zeppelin
Lost it all, Avenged Sevenfold.
Без цвят е продължение на традицията, която още не съществува реално, че във всеки албум трябва да има по една българска песен. Проблема обаче е, че писането на български текстове никога не ми е било лесно. Дори това е поема, която не беше предназначена въобще за текст, но стана. Идеята на поемата беше за опустелите села в родината ни, но в последствие, както се чува - въобще не стана така. Няма референции.
I stand still е втората останала и преработена песен от миналогодишното EP, като тя и този път май не стана както точно я исках, макар, че е много по-добре. Лирически изглежда като любовна песен, но определено не е - поне не в общия смисъл на думата любов. Малко хора знаят за кого е писана, и за да оставя у тях ценното чувство, че знаят нещо, което другите не - няма да споменавам име.
Референции:
Norwegian wood, Beatles
Get out alive, Three days grace
For Each Their Own също не е от най-типичните ни песни, но я обичам много. Единственото, за което съжалявам е, че свършва с едва 10-15-секундно соло, докато на живо я правим с няколкоминутно аутро - джем. Бас линията тук е най-малкото страхотна, а вокалната линия е на светлинни години от това, което си представях, когато я писах (не мога да пиша вокални линии и толкова).
Референции:
Acquiesce, Oasis
The Masterplan, Oasis
Единствената издадена засега песен от албума, Falling out, беше написана в един тежък период от преди година, може би дори година и половина. Искрено ми е тъпо за текста - защото година и половина след това, той важи за мен в по-голяма сила и от предният път. Припева беше написан във влак. Другото беше написано в сдухария. Също песен написана съвсем малко след пускането на Shining on Shadows, но никога не е била замисляна да е толкова комплексна - с толкова сола, обърнати китари, рифове, промени във времето и сола в солата. Което, разбира се, въобще не значи, че не съм доволен от резултата - напротив, първоначално сингълът от албума трябваше да е Two, но сам настоявах за промяната, и не съжалявам. Първоначално песента се казваше Falling out of tracks, но въпреки че в текста остана последното, беше премахнато от името, защото... така.
Референции:
Fall to Pieces, Velvet Revolver
Sidewinder, Avenged Sevenfold
I want to break down/Stop breaking down (on me)... има дълго име. И си личи. Всъщност, това е, защото всъщност са две песни в една, а скобите и наклонените черти са, защото обичам странни имена на песни. Леката част (I want to break down) е за бившият ми най-добър приятел, а Stop breaking down on me пък е за едно момиче, с което не съм говорил вече над година, но което доста обичаше да се "разбива върху мен". Оригиналният риф на песента беше в някакво невъзможно време, така че я преработихме, а вокалите бяха сложени преди по-малко от 2 седмици, всъщност. Дори Джордж ми ги прати и каза "това е много през просото, да знаеш", но всъщност хич не е така. Честно казано, това май ми е любимата песен от албума. Слушал съм я поне 5-10 пъти, а аз МРАЗЯ да слушам собствените си песни. Неестествено ми е. Написана е в огледален стил, надявам се да се забележи поне от някой.
Иначе Виктор малко пооткрадна песента, след като върху чистата, леката част записа едно от най-красивите бас сола, които някога съм чувал, и това въобще не е хипербола - всеки, който ме познава, знае мнението ми за Виктор и свиренето му.
Референции:
Stop breaking down, Robert Johnson.
Go your own way, Fleetwood Mac
Това като цяло е края на албума в дигиталния му вариант, като следващите две песни са бонус за купувачите на физически носители:
The one that sets me free е песен, която е за мен. И не мисля да казвам нещо повече за нея, освен че стана хиляди пъти по-добре от очакванията ми.
Референции:
Swing life away, Rise Against
TKP, за всеки, който ме познава, е крайно очевидно за кого е писана. Трябваше да се казва The Knight's Princess, но реших, че няма нужда да се занимавам с глупости и прикриване на нещо толкова очевидно. В крайна сметка, това момиче ми даде прекалено много, за да бъде спомената само в The truth is not enough, и то не с добро. Затова изнамерих един стар текст, от времето, когато още бях заедно, хванах акустичната китара, защото знам, че тя обожава акустични песни, и това е всичко. Дадох всичко от себе си, за да изпея сам тази песен и... не стана. Джордж си я пее, но поне завършва с един наратив, който е мой - мразя го, защото английския ми звучи крайно ретарднат, но така и не го презаписахме. За съжаление момичето вече е чуло песента - неминуемо, когато барабаниста ти е най-добрият ѝ приятел. Както и да е - надявам се да ѝ харесва и да помни, че все пак уважението към хората и спомените нямат много общо с моментните настроения и държания.
Референции:
You're gonna make me lonesome when you go, Bob Dylan
Forever young, Bob Dylan
Don't think twice, it's alright, Bob Dylan
И така. Толкова. Ако някой е изчел всичко - жив и здрав да е. Надявам се албума да ви зарадва така, както зарадва мен, защото за разлика от предни наши изпълнения и записи, които не съм харесвал още от начало, слушах вече 4-5 пъти албума и наистина смятам, че този път... този път се справихме. Огромен поклон към Георги Бейков, който освен, че го изпя, го записа, смеси, намести и какво ли още не. Огромен поклон към Виктор Георгиев, който е най-талантливото копеле, с което съм свирил някога. Огромен поклон към Емил Борисов, който съживи групата и удари наистина невероятни барабанни линии, и огромен поклон към Венци Райчев, за дето въпреки техническата си ограниченост измисли толкова много начини как да придаде към албума - това, повярвайте ми, хич не е лесно.
Приятна вечер. Надявам се да се видим в Микстейп на 21-ви, надявам се да напълним залата, надявам се поне краят на тази година да е хубав.
Единственото нещо, за което се радвам, идва в края на тази година - издадох албум. Добре де, издадохМЕ албум, но звучи по-впечатляващо в ед.ч.! (разбира се, се шегувам, не, аз не съм цялата група и другите дадоха страшно много от себе си, за да се случи това (шегувам се (не се шегувам))).
Както и да е - юли месец бяхме на посещение, аз и Венци, в радио Реакция, където обещах, че до края на годината ще издадем албум. Честно, тогава въобще не се замислях над думите си, нито пък бях убеден, че мога да спазя обещанието си. Но всъщност, успях.
И ето я - истината, която никога не е достатъчна.
Целта на този пост е, понеже поне аз, много обичам да чета литература за музика, кое как е направено и за какво е написано, да ви позволя да вникнете малко по-дълбоко в песните от албума. За щастие, мога да си позволя това, като автор на текстовете и почти цялата част от музиката. Това обаче, разбира се, е нож с две остриета - аз съм авторът на тази песен, но ако вие чувате по различен начин дадена песен, може да ви отнема възможността да гледате на нея по собствения си начин, което принципно, е лошо. Така че ако не искате това да се случи, не четете надолу.
От 11-те песни в албума, 3 са издадени (могат да бъдат чути в YouTube, 2 от тях обаче в по-различен вариант от миналата година), 7 са били свирени на живо.
И понеже онзи ден се присетих колко много референции има в албума, ще пиша под всяка песен къде са те, кои са, и ако желате - може да изслушате песните, защото определено ще обогатите музикалната си култура.
Two е единствената песен в албума, която всъщност не е лична, свързана с мен. Беше първата написана след като записахме миналогодишното EP Shining on Shadows - свирили сме я множество пъти и за една отбрана част от публиката ни, е все пак доста позната песен. Първоначално песента трябваше да е с тон по-високо, но я свалихме заради проблеми с вокалите, но оставихме средната част в оригиналната тоналност, като се получи двоинствеността, за която иде реч в името на песента - име, което обаче не идва от там. Цялата песен е за шизофрения, като цяло, и текста показва това доста ясно, поне според мен. Средната част е доста Iron Maiden, което идва от ритмиката на Виктор (когато песента беше написана и измисена, въобще нямаше втори китарист), но е показателно, че и година след написването ѝ, това все още е от любимите ми песни и за слушане, и за свирене.
Референции: Shelter from the storm, Bob Dylan
The Truth is Not Enough, която носи името на албума, всъщност получи името си от албума, а не обратното - да, песента я имаше преди това, но тя трябваше да се казва Are you gonna miss me when I'm gone?, но решихме, че и без това я има репликата The truth is not enough, ще я кръстим еднакво с албума. Най-малкото нетипична песен за това, което свирим принципно, и все още песен, с която не съм свикнал напълно - просто е прекалено бърза и дясната ръка откровено ме боли при свирене. Името идва от един от големите скандали с единствената ми сериозна приятелка - епизоди от живота си, които се радвам, че вече са далеч, но все пак от там ми остана една реплика, родена от тези епизоди - Истината не е достатъчна, трябва да е и красива. Година по-късно, това все още е вярно.
Референции:
Cup song, Anna Kendrick (не се шегувам)
Stare е песен, която музикално е до голяма степен на Виктор - той написа бас рифа, даде ми го, а аз го доразвих с китарната част. Оригиналната версия на песента от преди година беше различна - имаше три сола, още един припев и не знам си какво още. Текста е за една стара, все още активна обаче, моя приятелка, която според мен нямаше идея какво върши с живота си, и честно казано, все още няма. Такива неща редовно водят до отчуждение.
Референции:
Romeo and Juliet, Dire Straits
Bound to Fall може би си остава най-известната ни песен до този момент, дори с излизането на Falling Out. За почти всички, които са били в групата някога, това е най-доброто, което съм писал, и няма как да го задмина - аз не бих се съгласил, но все пак обичам песента. Смятам, че наистина я подобрихме, защото миналогодишната версия сега ми се струва прекалено стерилна. Лирически е за много неща, защото беше написана поради простата причина, че навремето искахме всеки концерт да имаме по една нова песен - и така в Гърция надрасках този текст, в който има повече хора, от колкото вероятно в сърцето ми, след което напипах няколко хубави акорди, разделих времето на последния, добавих един риф, понеже ми се струваше прекалено елементарна, и... воала. Иначе "I see for miles but you make me blind", дори за мен, е най-хубавото парче текст, което е излизало от мен. Песента е пълна с референции:
I can see for miles, The Who
Falling Down, Oasis
No quarter, Led Zeppelin
Lost it all, Avenged Sevenfold.
Без цвят е продължение на традицията, която още не съществува реално, че във всеки албум трябва да има по една българска песен. Проблема обаче е, че писането на български текстове никога не ми е било лесно. Дори това е поема, която не беше предназначена въобще за текст, но стана. Идеята на поемата беше за опустелите села в родината ни, но в последствие, както се чува - въобще не стана така. Няма референции.
I stand still е втората останала и преработена песен от миналогодишното EP, като тя и този път май не стана както точно я исках, макар, че е много по-добре. Лирически изглежда като любовна песен, но определено не е - поне не в общия смисъл на думата любов. Малко хора знаят за кого е писана, и за да оставя у тях ценното чувство, че знаят нещо, което другите не - няма да споменавам име.
Референции:
Norwegian wood, Beatles
Get out alive, Three days grace
For Each Their Own също не е от най-типичните ни песни, но я обичам много. Единственото, за което съжалявам е, че свършва с едва 10-15-секундно соло, докато на живо я правим с няколкоминутно аутро - джем. Бас линията тук е най-малкото страхотна, а вокалната линия е на светлинни години от това, което си представях, когато я писах (не мога да пиша вокални линии и толкова).
Референции:
Acquiesce, Oasis
The Masterplan, Oasis
Единствената издадена засега песен от албума, Falling out, беше написана в един тежък период от преди година, може би дори година и половина. Искрено ми е тъпо за текста - защото година и половина след това, той важи за мен в по-голяма сила и от предният път. Припева беше написан във влак. Другото беше написано в сдухария. Също песен написана съвсем малко след пускането на Shining on Shadows, но никога не е била замисляна да е толкова комплексна - с толкова сола, обърнати китари, рифове, промени във времето и сола в солата. Което, разбира се, въобще не значи, че не съм доволен от резултата - напротив, първоначално сингълът от албума трябваше да е Two, но сам настоявах за промяната, и не съжалявам. Първоначално песента се казваше Falling out of tracks, но въпреки че в текста остана последното, беше премахнато от името, защото... така.
Референции:
Fall to Pieces, Velvet Revolver
Sidewinder, Avenged Sevenfold
I want to break down/Stop breaking down (on me)... има дълго име. И си личи. Всъщност, това е, защото всъщност са две песни в една, а скобите и наклонените черти са, защото обичам странни имена на песни. Леката част (I want to break down) е за бившият ми най-добър приятел, а Stop breaking down on me пък е за едно момиче, с което не съм говорил вече над година, но което доста обичаше да се "разбива върху мен". Оригиналният риф на песента беше в някакво невъзможно време, така че я преработихме, а вокалите бяха сложени преди по-малко от 2 седмици, всъщност. Дори Джордж ми ги прати и каза "това е много през просото, да знаеш", но всъщност хич не е така. Честно казано, това май ми е любимата песен от албума. Слушал съм я поне 5-10 пъти, а аз МРАЗЯ да слушам собствените си песни. Неестествено ми е. Написана е в огледален стил, надявам се да се забележи поне от някой.
Иначе Виктор малко пооткрадна песента, след като върху чистата, леката част записа едно от най-красивите бас сола, които някога съм чувал, и това въобще не е хипербола - всеки, който ме познава, знае мнението ми за Виктор и свиренето му.
Референции:
Stop breaking down, Robert Johnson.
Go your own way, Fleetwood Mac
Това като цяло е края на албума в дигиталния му вариант, като следващите две песни са бонус за купувачите на физически носители:
The one that sets me free е песен, която е за мен. И не мисля да казвам нещо повече за нея, освен че стана хиляди пъти по-добре от очакванията ми.
Референции:
Swing life away, Rise Against
TKP, за всеки, който ме познава, е крайно очевидно за кого е писана. Трябваше да се казва The Knight's Princess, но реших, че няма нужда да се занимавам с глупости и прикриване на нещо толкова очевидно. В крайна сметка, това момиче ми даде прекалено много, за да бъде спомената само в The truth is not enough, и то не с добро. Затова изнамерих един стар текст, от времето, когато още бях заедно, хванах акустичната китара, защото знам, че тя обожава акустични песни, и това е всичко. Дадох всичко от себе си, за да изпея сам тази песен и... не стана. Джордж си я пее, но поне завършва с един наратив, който е мой - мразя го, защото английския ми звучи крайно ретарднат, но така и не го презаписахме. За съжаление момичето вече е чуло песента - неминуемо, когато барабаниста ти е най-добрият ѝ приятел. Както и да е - надявам се да ѝ харесва и да помни, че все пак уважението към хората и спомените нямат много общо с моментните настроения и държания.
Референции:
You're gonna make me lonesome when you go, Bob Dylan
Forever young, Bob Dylan
Don't think twice, it's alright, Bob Dylan
И така. Толкова. Ако някой е изчел всичко - жив и здрав да е. Надявам се албума да ви зарадва така, както зарадва мен, защото за разлика от предни наши изпълнения и записи, които не съм харесвал още от начало, слушах вече 4-5 пъти албума и наистина смятам, че този път... този път се справихме. Огромен поклон към Георги Бейков, който освен, че го изпя, го записа, смеси, намести и какво ли още не. Огромен поклон към Виктор Георгиев, който е най-талантливото копеле, с което съм свирил някога. Огромен поклон към Емил Борисов, който съживи групата и удари наистина невероятни барабанни линии, и огромен поклон към Венци Райчев, за дето въпреки техническата си ограниченост измисли толкова много начини как да придаде към албума - това, повярвайте ми, хич не е лесно.
Приятна вечер. Надявам се да се видим в Микстейп на 21-ви, надявам се да напълним залата, надявам се поне краят на тази година да е хубав.
Няма коментари:
Публикуване на коментар