Срещи със съдбата.

С нея не се срещаме често, а и тя винаги закъснява.
Срещаме се за кратко и редовно от срещите ни дори спомен не остава.
Но аз знам, че тя е там, когато имам нужда,
може би не когато аз смятам, че имам, но когато тя така реши.
И в нейната преценка вярвам повече от колкото в своята,
и на нея вярвам за това на кого ще даде ролята,
ролята да бъде до мен, когато тя смята, че имам нужда,
защото ако се остави на мен, аз винаги ще искам съдбата чужда.

С нея не се срещаме често, но винаги се помни,
може би не днес, не утре, а след години ще си спомня,
може би не днес, не утре, а след години ще ѝ благодаря,
ако я срещна пак, в миг на тишина, в миг на тъмнина.
И пак ще дойде миг, в който ще я чакам, и тя пак ще закъснее,
но вярвам, че отново ще се появи, и отново ще успее,
да докара малко слънчеви лъчи сред мъглата, да ме докосне до топлината,
такива са почти всички, без една, моите срещи със съдбата.