Въпросът е съвсем прост.

- Въпросът е съвсем прост – невинен ли сте или сте виновен?

Така започваше кажи-речи всеки негов разговор с потенциален клиент. Макар и известен адвокат, той никога не бе успял да направи някаква сума пари точно заради железните си принципи – държеше всичките му клиенти да са в реалната си правота, а тук ставаше дума за тежко дело относно убийство, което никой не бе видял.

- Невинен съм. Заклевам се.

Убийството бе станало след сбиване в бар, в който бяха останали двама души и барманът, който пък бе решил да се отбие до тоалетната – явно не за особено кратко време. Оставил двама души, които играели билярд, а се върнал за да завари бара си изпотрошен и с един посетител по-малко, макар броя на телата да бил същия.

-Във всеки случай си го убил – какви са ти вижданията за ‘невинен‘?

Убийството било по особено жесток начин, след тежък бой между двамата. Изглежда подсъдимият все пак е взел превес и е нанесъл множество удари в главата на жертвата си – очевидно с билярден стик, който по някакъв начин и някое време се е счупил и се е озовал в очната кухина на пребития мъж.

-Бях отишъл в бара просто да пийна нещо, бяхме останали двама души, които дори не се познавахме, той ме попита дали искам да изиграя една игра с него преди да затворят, след което когато бармана излезе, се нахвърли срещу мен с неочаквана свирепост. Беше самозащита. Не се намирам за опасен за обществото.

Адвокатът в крайна сметка се съгласи да поеме случая, макар да знаеше, че в най-добрият случай може да издейства споразумение, както и знаеше, че няма да получи особено много пари. Всичко беше наред – доколкото можеше да бъде наред в подобен случай – докато един ден в съда, очевидно без знанието, че адвокатът му е в близката кабинка – подсъдимият не вдигна телефона си и не проведе странен разговор, от който се разбираше най-вече че ‘никой не е намерил връзката‘.

Подтикнат от това, адвокатът изнамери всичко, което бе възможно да се изнамери за двамата – и съжали, че не е направил това много по-рано – използва всички градски и национални регистри, за да намери връзката между тях, използва и свои собствени връзки, за да намери още информация, докато не откри, че клиентът му е брат на жена, която някога е била съпруга на убития – изчезнала преди шест години, без никакви следи, никакви сериозни заподозрени и нищо, което да докаже къде се намира тя. Двамата носеха различни фамилии и според регистрите са били разделени още като малки, но истината бе излязла наяве.

Предпочете да си замълчи, затова не направи никакви промени в заключителната си реч, която звучеше също толкова искрено, както и когато не знаеше за умисъла в убийството. Бе толкова убедителен, че успя да издейства на клиента си само условна присъда, след която имаше множество прегръдки и радост.

След седмица покани вече неподсъдимият на бар, за да отпразнуват победата, а когато вече бяха достатъчно подпийнали – или поне единият от тях – отидоха в малките тъмни улички зад бара, където вече неподсъдимият бе намушкан и оставен да се спомине от кръвозагуба.

В мислите на адвоката имаше само една мисъл – въпросът му бе съвсем прост, защо толкова много хора не можеха да му отговорят честно.