Ще има и други, ще стоим и ще чакаме.
Ще горят мостовете ни и ще тракаме със зъби.
Дали си заслужава цял живот се чудим,
няма проблеми, друга работа май нямаме и без това.
Ще ни въртят и нараняват, ще ни горят и обещават,
ще го правим и ние, и нас ще ни псуват,
ще сме и страшните и ония с белите души,
нямаме друг избор, нали затова сме дошли.
Ще бъда там когато падаш, както бях когато се изкачваш,
ще те държа да не паднеш, макар че пак ще боли.
Това е положението, ама някой ден и ние ще уцелим картите,
ще закърпим положението и ще продължим криво-право,
ще бъдем един до друг и няма да имаме нужда от късмет,
само вино и водка и някоя друга бучка лед.
Пък и не е като да сме двама, макар и толкова да сме достатъчни,
още колко има зад нас, нямаш си на представа, но аз съм ги видял.
И им вярвам, и им вярвай и ти,
всичките си заслужават, гарантирам с душата си.
Ще болят и зъбите, и сърцата, после вероятно и главата,
понеже други начини още не знаем, но и до там ще стигнем.
Ще са кървясали и очите и ще е подпухнала брадата,
понеже на такива въпроси и многоточието е отговор.
А после пак - ще ни лъжат, ще ни нараняват,
няма да се оплаквам, и аз съм, и ти си обещавал,
след месец, след година, всичко като глупост ще изглежда,
но знам колко боли да чакаш бъдещето докато нямаш настояще.
Мога само да ти обещая себе си, да ти обещая нас.
Че ние сме твоето настояще и обичаме с повече страст.
И всичко ще правим, само за да имаме някакъв остров на спасението,
спасителя в ръжта не се оказва само един,
сменяме ги от време на време, или пък те нас,
кой-кого е спасил няма да разберем до сетния ни час.
И пак ще скърцаме със зъби, и пак ще боли.
И пак ще се разбиваме - ние тях, пък те сърцата ни,
писнало ми е и от любов, и от трепети,
но по цял ден за това се борим, хептем пък ти.
Ще ставаме, ще падаме, не спирай да вярваш, моля те не се губи,
май наистина нямаме друг избор, нали затова сме дошли.
Ще горят мостовете ни и ще тракаме със зъби.
Дали си заслужава цял живот се чудим,
няма проблеми, друга работа май нямаме и без това.
Ще ни въртят и нараняват, ще ни горят и обещават,
ще го правим и ние, и нас ще ни псуват,
ще сме и страшните и ония с белите души,
нямаме друг избор, нали затова сме дошли.
Ще бъда там когато падаш, както бях когато се изкачваш,
ще те държа да не паднеш, макар че пак ще боли.
Това е положението, ама някой ден и ние ще уцелим картите,
ще закърпим положението и ще продължим криво-право,
ще бъдем един до друг и няма да имаме нужда от късмет,
само вино и водка и някоя друга бучка лед.
Пък и не е като да сме двама, макар и толкова да сме достатъчни,
още колко има зад нас, нямаш си на представа, но аз съм ги видял.
И им вярвам, и им вярвай и ти,
всичките си заслужават, гарантирам с душата си.
Ще болят и зъбите, и сърцата, после вероятно и главата,
понеже други начини още не знаем, но и до там ще стигнем.
Ще са кървясали и очите и ще е подпухнала брадата,
понеже на такива въпроси и многоточието е отговор.
А после пак - ще ни лъжат, ще ни нараняват,
няма да се оплаквам, и аз съм, и ти си обещавал,
след месец, след година, всичко като глупост ще изглежда,
но знам колко боли да чакаш бъдещето докато нямаш настояще.
Мога само да ти обещая себе си, да ти обещая нас.
Че ние сме твоето настояще и обичаме с повече страст.
И всичко ще правим, само за да имаме някакъв остров на спасението,
спасителя в ръжта не се оказва само един,
сменяме ги от време на време, или пък те нас,
кой-кого е спасил няма да разберем до сетния ни час.
И пак ще скърцаме със зъби, и пак ще боли.
И пак ще се разбиваме - ние тях, пък те сърцата ни,
писнало ми е и от любов, и от трепети,
но по цял ден за това се борим, хептем пък ти.
Ще ставаме, ще падаме, не спирай да вярваш, моля те не се губи,
май наистина нямаме друг избор, нали затова сме дошли.
Няма коментари:
Публикуване на коментар