Само теб.

Запалих за тебе свещ, запалих я само за теб.
А тебе вече те няма, душа и тяло във лед.

Поживя си добре, живот нормален.
Толкова красиви стъпки, а един скок фатален.
Като бебе беше, но дойде времето да спреш да риташ.
Обичах въпросите ти, но те няма вече за да питаш.
Исках да знам отговорите, но май закъснявам.
Живота да ми стигне за тях, само мога да се надявам.


Аз не знам вече къде си, в какво да вярвам.
Тебе има ли те, да знам дали пак ще ти потрябвам?
Някой ден, не ми трябва да е днес.
Но искам, ако те видя, да ми е останала поне малко чест.
Защото каква чест ми е нужна, ако ти не си тук?
Вече чест не ми трябва, а спасение от тоя студ.

Запалих за теб свещ, запалих и изгасих я във лед.
Нищо вече не ми е нужно, искам само теб.