Мама и татко се развеждат, но аз не тъжа.
Всъщност смятам, че това е най-рационалното и логично нещо, което може да се случи. Преживял съм прекалено много за скромният си деветгодишен опит. Или поне така смятам. Доколкото мога да направя психоанализа на себе си, мисля, че нещата щяха да бъдат много по-добре, ако още когато се бях родил, са били разведени.
В крайна сметка какво пък? Хората се обичат, но явно или престават да го правят, или понякога неразбирателствата им са по-силни от любовта, а аз винаги съм смятал, че крайната цел е просто всеки да се бори за собственото си щастие, така че отново - какво пък?
Мислех си, че трябва да избирам при кой от двамата ще остана, или поне кой ще ме има за по-дълго време, затова написах на една дъска позитиви и негативи за всеки от двамата.
Например - мама е обичлива, но може би дори прекалено обичлива! Страх ме е, че сега съм на девет, а тя все още ме нарича "слънчице". Баща ми е по-суров, но в крайна сметка, не е ли това работата му? Така че не знам дали обичливостта е в нейна полза, така че засега ще е някъде по средата. От друга страна, мама определено готви по-добре от татко, въпреки че в последно време се е подобрил. Той, от друга страна, пък ме разбира по-добре. И с него се говори по-лесно. Но не съм сигурен колко е добре за бъдещото ми аз, че при повечето от тези разговори, употребява алкохол. Виждал съм го някои пъти пиян, честно казано. Майка ми обаче не спира да му го натяква - да, може и да е лошо, но на мен ми се струва натоварващо цялото това викане. И дори когато него го няма, продължава да ми говори тези неща, само че аз вече не съм толкова малък и съм забелязал, че подсъзнателно черният PR има обратен психологически ефект над мен. А аз за алкохола отдавна си знам - то при всеки човек е така май, или поне при болшинството в тази държава. Сега ми се струва гаден, но накрая всички се отбиваме за съвет.
Тежко е, честно казано. Не техния развод - все ми е едно за него, но толкова неща трябва да решавам! За тях е лесно - единия ще живее тук, другия ще живее на друго място, и хайде обратно на пазара. Боже, колко им е лесно! Де да знаеха колко е трудно да си на моите години! Та така значи - те си знаят какво става, а аз? Аз трябва да решавам коя играчка при кого ще остане, и ще я виждам само когато съм при единия или другия. Даже това не ми стига, понеже обичам да съм прилежен и подреден, така че съм решил, че и мислите ще си разделя - при мама ще си мисля за момичета, а при татко за спорт и други дреболии. Също така мисля да поогранича малко говоренето - даже не малко, ами напълно. Вътрешно ще си говоря, даже мога да крещя и викам, но навън мисля да си отварям устата само когато ям.
Оказа се, че диаграмите ми с позитивите и негативите се оказаха безсмислени! Някакъв чичка в тога директно реши, че мама ме взима, а татко ще го виждам, когато тя реши. Това, според мен и познавайки майка ми, е доста тъжно! Ще се съсипя от мислене за момичета, сигурно ще оплешивея на тринайсет, а за сметка на това няма да имам време да гледам футбол. Освен, може би, ако не е женски - винаги има пролуки.
Мама и татко се разведоха, но аз все още не тъгувам. Минаха няколко години, но още нито ми е станало тъжно, нито съм проговорил.
Всъщност смятам, че това е най-рационалното и логично нещо, което може да се случи. Преживял съм прекалено много за скромният си деветгодишен опит. Или поне така смятам. Доколкото мога да направя психоанализа на себе си, мисля, че нещата щяха да бъдат много по-добре, ако още когато се бях родил, са били разведени.
В крайна сметка какво пък? Хората се обичат, но явно или престават да го правят, или понякога неразбирателствата им са по-силни от любовта, а аз винаги съм смятал, че крайната цел е просто всеки да се бори за собственото си щастие, така че отново - какво пък?
Мислех си, че трябва да избирам при кой от двамата ще остана, или поне кой ще ме има за по-дълго време, затова написах на една дъска позитиви и негативи за всеки от двамата.
Например - мама е обичлива, но може би дори прекалено обичлива! Страх ме е, че сега съм на девет, а тя все още ме нарича "слънчице". Баща ми е по-суров, но в крайна сметка, не е ли това работата му? Така че не знам дали обичливостта е в нейна полза, така че засега ще е някъде по средата. От друга страна, мама определено готви по-добре от татко, въпреки че в последно време се е подобрил. Той, от друга страна, пък ме разбира по-добре. И с него се говори по-лесно. Но не съм сигурен колко е добре за бъдещото ми аз, че при повечето от тези разговори, употребява алкохол. Виждал съм го някои пъти пиян, честно казано. Майка ми обаче не спира да му го натяква - да, може и да е лошо, но на мен ми се струва натоварващо цялото това викане. И дори когато него го няма, продължава да ми говори тези неща, само че аз вече не съм толкова малък и съм забелязал, че подсъзнателно черният PR има обратен психологически ефект над мен. А аз за алкохола отдавна си знам - то при всеки човек е така май, или поне при болшинството в тази държава. Сега ми се струва гаден, но накрая всички се отбиваме за съвет.
Тежко е, честно казано. Не техния развод - все ми е едно за него, но толкова неща трябва да решавам! За тях е лесно - единия ще живее тук, другия ще живее на друго място, и хайде обратно на пазара. Боже, колко им е лесно! Де да знаеха колко е трудно да си на моите години! Та така значи - те си знаят какво става, а аз? Аз трябва да решавам коя играчка при кого ще остане, и ще я виждам само когато съм при единия или другия. Даже това не ми стига, понеже обичам да съм прилежен и подреден, така че съм решил, че и мислите ще си разделя - при мама ще си мисля за момичета, а при татко за спорт и други дреболии. Също така мисля да поогранича малко говоренето - даже не малко, ами напълно. Вътрешно ще си говоря, даже мога да крещя и викам, но навън мисля да си отварям устата само когато ям.
Оказа се, че диаграмите ми с позитивите и негативите се оказаха безсмислени! Някакъв чичка в тога директно реши, че мама ме взима, а татко ще го виждам, когато тя реши. Това, според мен и познавайки майка ми, е доста тъжно! Ще се съсипя от мислене за момичета, сигурно ще оплешивея на тринайсет, а за сметка на това няма да имам време да гледам футбол. Освен, може би, ако не е женски - винаги има пролуки.
Мама и татко се разведоха, но аз все още не тъгувам. Минаха няколко години, но още нито ми е станало тъжно, нито съм проговорил.
Няма коментари:
Публикуване на коментар