Станах от сън. Беше ми доста криво, абсолютно никаква идея
защо. Принципно обичам да обвинявам сънищата или махмурлука, но нито имах
спомен дали съм сънувал нещо, нито пък бях пил предната вечер. Така че просто
станах от сън и ми беше доста криво, толкова.
Кафето ми се стори отвратително. Не го изпих дори до половината и го излях в мивката. Усетих, че деня ще бъде доста дълъг, предимно заради самия мен, но пък бях убеден, че и околния свят ще удари едно рамо в това всичко да бъде отвратително в следващите близо 24 часа. Както и да е. Излязох от нас и отидох на работа.
На работа всичко беше нормално. Разбира се, това не значи, че е добре - напротив, работата ми по начало си е ад, така че това, че нямаше нещо ново в ада не го правеше по-добър. Безцелно тракане по клавиатурата в продължение на близо седем часа, докато не стана около пет часа, когато шефа ме повика.
Тука това, тука онова, ляво-дясно, абе накратко - уволнен си. Не съм си вършел работата, а когато съм я вършел, било с главата надолу, освен това не му трябвали биполярни хора, не може един ден да съм ухилен като идиот и заради моите шеги никой да не може да се концентрира, а на другия ден да съм сдухан и изнервен, така че да провалям всички около мен с негативната си енергия. Ето ти тука неустойките и не знам си още какво...
Добре бе, хубаво, уволнил си ме, ще го преживея, ще си намеря и друга работа, ама трябваше ли да чакаш до пет часа следобед, за да ме уволниш? Аз днеска за какво съм работил, да не би неустойката да ми е различна, пък можеше примерно днес да правя нещо по-успокояващо? Ей, ще полудея. Ама преди да полудея, трябва да си събера нещата.
Събрах си нещата и ги оставих в колата, след което я запалих и тръгнах в неизвестна посока. Къде отивам? Нямам идея. Спрях някъде в центъра, знаейки, че поне наблизо има сума си кафенета, както и един мол, та ако още нещо стане и се изнервя още повече, просто ще ида на кино или нещо подобно, та да мога да си успокоя ума.
Седнах да пия кафе на място, където винаги са правили страхотно кафе. Изненада - днес специално за мен, вместо кафе, има някакъв бъркоч. Сервитьорката идва, взима сметката и пита дали ми харесало. Ама по оня гадния, наглия начин, защото знае пачата долна, че ми е донесла гадно кафе, и само злорадства. Хич не ѝ и отговорих, направо тръгнах към колата.
Стигнах до колата. Не, стигнах до мястото, където трябваше да ми е колата, само че там вместо моята кола имаше една досущ като моята, като изключим, че беше с разбит прозорец. И за какво? За един CD плейър. Тия хора тотално са изтрещели. 2014-а година е, новините по цял ден гърмят за това, че бебатата щели да се раждат с чипове, можеш да гледаш порно на очилата си, а някакви типове още крадат CD плейъри от коли. Добре бе, брато, хич не ме интересува умрелия плейър, ама това стъкло да не е безплатно!
Качих се в колата. Тръгнах. Карам-карам, спирам. Защо? Катаджия. Добър ден, добър ден, документи, тази кола ваша ли е... какво те кара да мислиш, че не е моя, господин полицай? Нямало стъкло. Ограбиха ме, майна, сега тука проблемче ли ще ми правиш? Да, ще ми прави. Държал съм се неуважително, излезте от колата, ако обичате, а така, ръцете на тила, гърдите на капака. Сега какво ще прави, ще ме изнасилва ли? Оказва се, че това не е било най-подходящата реплика, която да кажа на глас. Хайде към РПУ-то, ама може ли само нещо да си взема от колата? Може. Вадя един нож и го оставям на място. От време на време давам на късо. Ебахти наглите катаджии, разбираш ли! Оставих му 20 лв., нищо, че вече беше умрял, все пак трябва да умре както е живял - на рушвети. Запалих колата и тръгнах към нас.
Стигам пред кооперацията, паркирам, до мен още една кола, отварям вратата и я удрям съседната кола, а той шофьора ѝ тамън слезнал. Какво съм правил, гледай какво станало с боята, това-онова. Брато, имам лош ден, разбираш ли - и го ритнах, та го смлях от бой. Оставих го целия в кръв и като цяло неподвижен, мързеше ме да проверя жив ли е, мъртъв ли е, и без това ми писна от драми в тоя ден. Една баба ни гледала и почна да пищи, вика какво направи, психопат, изрод, разбираш ли. Споко бабе, просто от време на време давам на късо. Ама бабата не спира да пищи, идва един квартален полицай и я пита какво има. Това момче тука, сочи ме мене, го остави тоя другия на място, това момче тука, това момче тука... полицая я сряза.
-Споко бабе, аз тоя го знам. От време на време дава на късо, ама иначе е стабилен.
Кафето ми се стори отвратително. Не го изпих дори до половината и го излях в мивката. Усетих, че деня ще бъде доста дълъг, предимно заради самия мен, но пък бях убеден, че и околния свят ще удари едно рамо в това всичко да бъде отвратително в следващите близо 24 часа. Както и да е. Излязох от нас и отидох на работа.
На работа всичко беше нормално. Разбира се, това не значи, че е добре - напротив, работата ми по начало си е ад, така че това, че нямаше нещо ново в ада не го правеше по-добър. Безцелно тракане по клавиатурата в продължение на близо седем часа, докато не стана около пет часа, когато шефа ме повика.
Тука това, тука онова, ляво-дясно, абе накратко - уволнен си. Не съм си вършел работата, а когато съм я вършел, било с главата надолу, освен това не му трябвали биполярни хора, не може един ден да съм ухилен като идиот и заради моите шеги никой да не може да се концентрира, а на другия ден да съм сдухан и изнервен, така че да провалям всички около мен с негативната си енергия. Ето ти тука неустойките и не знам си още какво...
Добре бе, хубаво, уволнил си ме, ще го преживея, ще си намеря и друга работа, ама трябваше ли да чакаш до пет часа следобед, за да ме уволниш? Аз днеска за какво съм работил, да не би неустойката да ми е различна, пък можеше примерно днес да правя нещо по-успокояващо? Ей, ще полудея. Ама преди да полудея, трябва да си събера нещата.
Събрах си нещата и ги оставих в колата, след което я запалих и тръгнах в неизвестна посока. Къде отивам? Нямам идея. Спрях някъде в центъра, знаейки, че поне наблизо има сума си кафенета, както и един мол, та ако още нещо стане и се изнервя още повече, просто ще ида на кино или нещо подобно, та да мога да си успокоя ума.
Седнах да пия кафе на място, където винаги са правили страхотно кафе. Изненада - днес специално за мен, вместо кафе, има някакъв бъркоч. Сервитьорката идва, взима сметката и пита дали ми харесало. Ама по оня гадния, наглия начин, защото знае пачата долна, че ми е донесла гадно кафе, и само злорадства. Хич не ѝ и отговорих, направо тръгнах към колата.
Стигнах до колата. Не, стигнах до мястото, където трябваше да ми е колата, само че там вместо моята кола имаше една досущ като моята, като изключим, че беше с разбит прозорец. И за какво? За един CD плейър. Тия хора тотално са изтрещели. 2014-а година е, новините по цял ден гърмят за това, че бебатата щели да се раждат с чипове, можеш да гледаш порно на очилата си, а някакви типове още крадат CD плейъри от коли. Добре бе, брато, хич не ме интересува умрелия плейър, ама това стъкло да не е безплатно!
Качих се в колата. Тръгнах. Карам-карам, спирам. Защо? Катаджия. Добър ден, добър ден, документи, тази кола ваша ли е... какво те кара да мислиш, че не е моя, господин полицай? Нямало стъкло. Ограбиха ме, майна, сега тука проблемче ли ще ми правиш? Да, ще ми прави. Държал съм се неуважително, излезте от колата, ако обичате, а така, ръцете на тила, гърдите на капака. Сега какво ще прави, ще ме изнасилва ли? Оказва се, че това не е било най-подходящата реплика, която да кажа на глас. Хайде към РПУ-то, ама може ли само нещо да си взема от колата? Може. Вадя един нож и го оставям на място. От време на време давам на късо. Ебахти наглите катаджии, разбираш ли! Оставих му 20 лв., нищо, че вече беше умрял, все пак трябва да умре както е живял - на рушвети. Запалих колата и тръгнах към нас.
Стигам пред кооперацията, паркирам, до мен още една кола, отварям вратата и я удрям съседната кола, а той шофьора ѝ тамън слезнал. Какво съм правил, гледай какво станало с боята, това-онова. Брато, имам лош ден, разбираш ли - и го ритнах, та го смлях от бой. Оставих го целия в кръв и като цяло неподвижен, мързеше ме да проверя жив ли е, мъртъв ли е, и без това ми писна от драми в тоя ден. Една баба ни гледала и почна да пищи, вика какво направи, психопат, изрод, разбираш ли. Споко бабе, просто от време на време давам на късо. Ама бабата не спира да пищи, идва един квартален полицай и я пита какво има. Това момче тука, сочи ме мене, го остави тоя другия на място, това момче тука, това момче тука... полицая я сряза.
-Споко бабе, аз тоя го знам. От време на време дава на късо, ама иначе е стабилен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар