Може и да не ви се вярва, но някога сред живите на този свят
беше един човек, различен от всички останали - буквално и неуспоримо уникален.
Човек, който никога през живота си не е казал и една лъжа, Човекът на всяка
истина.
Началото на историята му вече се е размила и никой не помни истината около Човекът на всяка истина. Разбира се, има много версии. Както винаги покрай подобни хора, обвити в мистерия, я има задължителната теория за шарлатанството, че това е прост опит хората да вярват, че има светци по земята. Обаче Човекът на всяка истина не проповядваше нито една религия, нито пък някога през живота си, си е отварял устата по подобни въпроси. Просто защото не знаеше. Когато не знаеше дали нещо е истина или лъжа, той мълчеше. И въпреки, че това е истина и той многократно го бе заявявал, сигурни сме, че в живота си е чувал хиляди пъти въпроса "има ли Господ?".
Друга версия, която с времето все повече и повече звучеше по-скоро като мит, от колкото като реална история е тази, в която майка му е била най-закоравялата от всички блудници. Но и тя като много от тези блудници, успяла да примами при себе си честно момче. И разбира се, както във всяка подобна история, блудницата си останала блудница и забременяла от друг мъж. Тук се появила майката на излъганото момче, която "проклела" детето от гърлото му да не излиза нищо друго, освен истината.
Е, дотук със спекулациите около началата на Човекът на всяка истина, защото в крайна сметка животът е по-важен от началото му.
Животът му, като на всеки честен човек, бил труден, но от друга страна поне бил лесно разбираем като личност. През никой стадий от живота си не е имал много приятели, понеже не всички биха могли да понесат искрените отговори на подобни ежедневни въпроси - от тези, които ни се струват сравнително тежки - например "мислиш ли, че мога да се справя?", през искрените, дълбоки отговори на "как си?" и дори тези, чийто искрен отговор може да накара бузите на нежната част от населението да пламнат - "добре ли изглеждам в тази рокля?". Но макар и никога да не е бил заобиколен от много приятели, винаги хората около него са били истински и подкрепящи - доколкото истински можеш да изглеждаш до подобен човек.
През целия си живот беше следван от много сконфузни моменти. Не ви пожелавам някога да видите изражението на майка, на която искрено ѝ бива отговорено на въпроса "не е ли сладко бебето ми?". Или може би ви пожелавам - ако ви се струва забавно. Но за едно момче, ненавършило дори пълнолетие, подобни неща водеха до срамни моменти, след които много хора не желаеха да говорят повече с него. За тях истината бе прекалено тежка.
Трудно се задържаше на работа и това тежеше през целия му житейски път. Да иде на работа, някой колега да направи някоя далавера, и уж да си замълчи, но когато питат от горните нива... нямаше как - от него друго освен истината не излизаше.
В по-късен стадий от живота си, когато дарбата (или пък проклятието?) му вече беше добила популярност, той се превърна в нещо като знаменитост. Хората идваха при него за да му искат искреното му мнение, мнението на най-честния човек на земята. Понякога си тръгваха щастливи, понякога не толкова, но накрая винаги му благодаряха, защото знаеха, че ако не друго, са чули това, за което са дошли - не доброто или лошото, а истината, която стои зад тях.
Щом се разчу за Човекът на всяка истина, бързо се опитаха да го прилапат и в политиката. Едни не вярваха, че такъв човек съществува, и се държаха с него сякаш е царят на лъжците, други пък разчитаха, че ще му казват само добрите неща, пък той ще ги разправя по пресконференции. Едните се провалиха, защото грешаха, другите се провалиха, защото той все чуваше и по някоя истина. Излишно е да казваме, че кариерата му в политиката не продължи дълго.
Не изговорих ли достатъчно за трудностите му? Май е време да спомена и един от наистина красивите моменти, създадени от леещата се бистра истина от сърцето му. Любовният му живот беше труден, както бихте се досетили. Но се намери едно момиче, което да го обикне с всичките трудни истини, които трябваше да чуе. И ми се ще да можех да ви опиша щастието ѝ, когато на нейното "обичам те" и той отговори със същото. От онзи момент нататък, тя вече бе решила, а и той също, и тя остана до него до края на живота му.
Говорейки за края му, той прекара последните години на легло, и хората се отбиваха както в предни години да се допитват до него. Беше щастлив. А най-често срещаният въпрос на последните му години беше един, на който пък той от своя страна винаги отговаряше по един и същи начин - "дядо, какъв е смисълът на живота?".
Отговорът бе безмълвен. Просто една усмивка.
Началото на историята му вече се е размила и никой не помни истината около Човекът на всяка истина. Разбира се, има много версии. Както винаги покрай подобни хора, обвити в мистерия, я има задължителната теория за шарлатанството, че това е прост опит хората да вярват, че има светци по земята. Обаче Човекът на всяка истина не проповядваше нито една религия, нито пък някога през живота си, си е отварял устата по подобни въпроси. Просто защото не знаеше. Когато не знаеше дали нещо е истина или лъжа, той мълчеше. И въпреки, че това е истина и той многократно го бе заявявал, сигурни сме, че в живота си е чувал хиляди пъти въпроса "има ли Господ?".
Друга версия, която с времето все повече и повече звучеше по-скоро като мит, от колкото като реална история е тази, в която майка му е била най-закоравялата от всички блудници. Но и тя като много от тези блудници, успяла да примами при себе си честно момче. И разбира се, както във всяка подобна история, блудницата си останала блудница и забременяла от друг мъж. Тук се появила майката на излъганото момче, която "проклела" детето от гърлото му да не излиза нищо друго, освен истината.
Е, дотук със спекулациите около началата на Човекът на всяка истина, защото в крайна сметка животът е по-важен от началото му.
Животът му, като на всеки честен човек, бил труден, но от друга страна поне бил лесно разбираем като личност. През никой стадий от живота си не е имал много приятели, понеже не всички биха могли да понесат искрените отговори на подобни ежедневни въпроси - от тези, които ни се струват сравнително тежки - например "мислиш ли, че мога да се справя?", през искрените, дълбоки отговори на "как си?" и дори тези, чийто искрен отговор може да накара бузите на нежната част от населението да пламнат - "добре ли изглеждам в тази рокля?". Но макар и никога да не е бил заобиколен от много приятели, винаги хората около него са били истински и подкрепящи - доколкото истински можеш да изглеждаш до подобен човек.
През целия си живот беше следван от много сконфузни моменти. Не ви пожелавам някога да видите изражението на майка, на която искрено ѝ бива отговорено на въпроса "не е ли сладко бебето ми?". Или може би ви пожелавам - ако ви се струва забавно. Но за едно момче, ненавършило дори пълнолетие, подобни неща водеха до срамни моменти, след които много хора не желаеха да говорят повече с него. За тях истината бе прекалено тежка.
Трудно се задържаше на работа и това тежеше през целия му житейски път. Да иде на работа, някой колега да направи някоя далавера, и уж да си замълчи, но когато питат от горните нива... нямаше как - от него друго освен истината не излизаше.
В по-късен стадий от живота си, когато дарбата (или пък проклятието?) му вече беше добила популярност, той се превърна в нещо като знаменитост. Хората идваха при него за да му искат искреното му мнение, мнението на най-честния човек на земята. Понякога си тръгваха щастливи, понякога не толкова, но накрая винаги му благодаряха, защото знаеха, че ако не друго, са чули това, за което са дошли - не доброто или лошото, а истината, която стои зад тях.
Щом се разчу за Човекът на всяка истина, бързо се опитаха да го прилапат и в политиката. Едни не вярваха, че такъв човек съществува, и се държаха с него сякаш е царят на лъжците, други пък разчитаха, че ще му казват само добрите неща, пък той ще ги разправя по пресконференции. Едните се провалиха, защото грешаха, другите се провалиха, защото той все чуваше и по някоя истина. Излишно е да казваме, че кариерата му в политиката не продължи дълго.
Не изговорих ли достатъчно за трудностите му? Май е време да спомена и един от наистина красивите моменти, създадени от леещата се бистра истина от сърцето му. Любовният му живот беше труден, както бихте се досетили. Но се намери едно момиче, което да го обикне с всичките трудни истини, които трябваше да чуе. И ми се ще да можех да ви опиша щастието ѝ, когато на нейното "обичам те" и той отговори със същото. От онзи момент нататък, тя вече бе решила, а и той също, и тя остана до него до края на живота му.
Говорейки за края му, той прекара последните години на легло, и хората се отбиваха както в предни години да се допитват до него. Беше щастлив. А най-често срещаният въпрос на последните му години беше един, на който пък той от своя страна винаги отговаряше по един и същи начин - "дядо, какъв е смисълът на живота?".
Отговорът бе безмълвен. Просто една усмивка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар